Дъщеря ми попита: “Знаеш ли защо Бог не ти е дал бебе толкова дълго време?”
Децата са смисълът на нашия живот. Един ден взех решение да боядисам стената в гаража и с цел да не остане щерка ми у дома, я взех със себе си. Рисувах с тебешир на пода, сподели тя:
– Толкова се веселя, че Бог те е направил моя майка.
Аз не разбрах това изречение и попитах още веднъж:
– Какво?
Този път тя измисли още по-неудобна фраза:
– Радвам се, че ти си моята майка от Бога.
Бях разчувстван. Тогава бебето ми стартира да се моли:
– Господи, благодаря ти, че ми даде моята обичана мама. И ти благодаря (аз не разбрах тази фраза). Благодаря ти, че тя постоянно ми подготвя закуска. Днес ще създадем и тиквени бисквити.
След това тя отвори очи и продължи да рисува.
– Кой те е научил на всичко това? ” Настойчиво я попитах.
По лицето ми се търкулнаха сълзи, тъй като в никакъв случай не се бях сблъсквала с сходно нещо. Тя е единствено на три години и несъмнено не съм очаквала такива изречения.
Малкото ѝ сърце криеше повече обич, в сравнение с можех да си показва, а мислите ѝ обхващаха такива понятия като Бог, обич и благодарност… Това не всеки път се вижда при възрастните.
– Благодаря ти – споделих аз, усмихвайки се, – доста, доста се веселя, че Господ ми изпрати такава щерка.
Зачудено започнах да оцветявам стената, когато щерка ми зададе различен въпрос:
– Трябваше ли да ме чакаш дълго, мамо?
Вече й бях разказвала тази история милион пъти, само че тя искаше да я чуе още веднъж. Този път оставих боята и отидох при нея:
– Да, скъпа моя. Много дълго време молих Бог за дете, само че той не ми го даде. Но ти въпреки всичко се появи в нашето семейство. Ние сме доста щастливи!
– Знаеш ли за какво Бог толкоз дълго време не ти даваше дете? ” – попита момичето.
– Не, скъпа, не знам – отвърнах комплицирано.
– Аз знам за какво – сподели щерка ми, – тъй като той ме караше да го върша.
Като се вгледах в сините ѝ очи, в действителност видях неземно знамение. Те излъчваха такава мъдрост, като че ли беше на хиляди години.
Толкова елементарен отговор от едно дете, само че с толкоз доста смисъл. Наистина имах възприятието, че това дете е спало на гърдите на Бога от доста дълго време, като че ли небето не искаше да го пусне.
С тази история желая да предам концепцията, че всяка двойка ще има дете. Със сигурност ще го дочакате. Не знам дали ще имате деца по рождение или посредством осиновяване. Никой не може да разбере по какъв начин е подредено всичко в небето. Просто бъдете сигурни и не губете вяра.
Бог чува молитвите ви!
Хареса ли ви историята?
